С началото на учебната година настъпва отново един много важен момент във всяка една специалност. Това е времето, в което бъдещите специалисти се завръщат в аулите и лабораториите и се впускат в изучаването на новата материя. За да бъдеш добър лекар, стоматолог или зъботехник се знае обаче, че това не е просто следване или професия, а призвание. Ученето излиза много отвъд аудиторната зала и практиката по време на следването. Дългите нощи (но не навън с приятели) се оказва, че си струват. Един ден вече преминалите през ситото студенти се обръщат назад към първите си стъпки в хуманното образование и разбират, че всичко това си е струвало.
Следване на зъботехника в България
В България студентите, които желаят да се развиват в сферата на зъботехниката, могат да следват в медицинските колежи в София, Пловдив и Варна. Специалността е професионален бакалавър, който продължава 3 години и предвижда включен стаж в лаборатория по избор. Разбира се, тези, които желаят да продължат професионалното си обучение в чужбина, имат тази възможност. Но поради сложността и спецификата на изучаваната материя, отличното владеене на чуждия език, на който ще се провежда следването, е силно препоръчително.
Въпреки разликите в методиките на преподаване у нас и отвъд границите на България, в крайна сметка се цели окончателният резултат да бъде един и същ- да завършват готови професионалисти, които да продължат да се развиват в сферата и да започнат работа в медико- диагноститични лаборатории или заведения с подобен статус, или да отворят свои собствени такива.
Демографската криза
Оказва се обаче, че добрите млади кадри не са достатъчно. В държави като Германия, които са световни икономически лидери и броят на зъботехническите лаборатории е в пъти по- голям от този в България, се оказва, че среща проблем с намирането на нови млади кадри. Според Хармут Вах, автор на статията: “Vom Finden und Binden geeigneter Fachkräfte“ или „От намирането до свързването на подходяща работна ръка“, публикувана в списание Zahntechnik Magazin, се наблюдава тенденция, при която утвърдилите се лаборатории на пазара изпитват трудности при намирането на прясно дипломирани зъботехници. Малките семейни лаборатории се оказва, че не залагат достатъчно на продължаването на наследствения бизнес, завършващите зъботехници са по- малко от нуждите на сектора и се оказва, че много от лабораториите работят със застаряващ персонал, което, в бъдеще, би било витален фактор за оцеляването на тези бизнеси.
По данни на Евростат, населението в България също следва масовите тенденции в Европа и намалява, но при нас е налице и голяма емиграция при младите, включваща образовани специалисти. Въпреки че се наблюдава и обратното- завършващи в чужбина българи да се връщат в родината, като Таня Кузмова, следваща стоматология в Берлин, в момента налице е по- скоро обратният феномен. Проблемът с младите кадри се оказва всеобхватен за Европа.
Подобряване на обучението в България
С навлизането на нови и модерни технологии като CAD/ CAM принтери, лазарно синтероване, софтуерни решения и други, начинът на работа в зъботехническите лаборатории постепенно се модернизира, подобрява и ускорява. Част от стратегиите за привличане на повече кадри в специалността, в частност в България, би могло да бъде модернизирането на провежданото обучение и задоволяване на професионалните нужди на младите зъботехници.
В дисертационния си труд от 2017г., д-р Ненко Маринов Цветков провежда ред на брой проучвания. Проучванията са преобладаващо сред студенти от 2-ри и 3-ри курс от трите заведения- във Варна, в Пловдив и в София. От получените данни е интересно да се отбележи, че голяма част от студентите не се чувстват подготвени за пазара на труда. В медицинския колеж в София този дял е най- голям и надхвърля с малко 50-те процента. Студените в медицинските колежи във Варна и в Пловдив споделят, че биха искали да имат повече часове практични занимания. В медицниския колеж в София- също повече часове за упражнения.
Студентите и от трите колежа са на мнение, че е небходима по- модерна лаборатория. Те трябва да могат реално да симулират бъдещата работна среда, както и да имат повече материали за самоподготовка. Бихме могли да направим заключението, че мотивация у студентите не липсва. Необходими са време и финансов ресурс за подобрявянето на процесите на обучение и привличането на още кадри за подготовка.
Реализация на пазара на труда
Освен това какво биха искали да се подобри в процесите на обучение, и управителите на СМТЛ споделят още нещо интересно в труда на д-р Цветков. Направено е проучване през 2017г.сред 133 активни управителя на СМТЛ в цялата страна със среден стаж в областта 18,1 години (минимален 7,2 и максимален 37 години). Повече от половината (54,10%) допитани смятат, че подготовката на новозавършилите студенти не е достатъчна, 75,20 % твърдят, че младите специалисти имат пропуски, а цели 19,10 %, не желаят да работят с новозавършили зъботехници (защото не отговарят на техните очаквания).
Според 55,60 % от анкетираните ръководители на СМТЛ, практическото обучение на новозавършилите зъботехници не отговаря на съвременните тенденции в технологиите. Масово студентите не са запознати с всички съвременни дигитални технологии, а същестува тенденция на навлизането на работа с материали, които не могат или трудно се обработват по традиционните методи. Тези резултати напълно кореспондират с препоръките на студентите и преподавателите относно необходимостта от промени в учебните програми и въвеждането на новости в обучението. Положителното е, че почти всички управители на СМТЛ изказват готовност да подкрепят обучението на студентите при въвеждането на новости. Трябва да се отбележи, че нито един запитан ръководител на лаборатория не е дал отрицателен отговор.
Недостиг на специалисти
Освен недостига на млади кадри като цяло, се наблюдава малък брой специализанти в някои области. И в денталната медицина, и в зъботхниката специалистите имат профилиране. Най-голям недостиг има на зъботехници, които са се специализирали в областта на ортодонтията. Тази тенденция се наблюдава и при лекарите по дентална медицина. Следва недостиг на зъботехниците, които са специализирани в изработката на конструкции в лицево-челюстната област. Би могло да се създаде програма за насърчаване на профилирането в тези области. И студентите, и управителите на лаборатории са съгласни, че допълнителните курсове биха имали значително положително влияние върху квалификацията на младите и подобряване квалификацията на вече работещото поколение.
Заключение
Зъботехниката е хуманна професия и зъботехниците работят съвместно с денталните специалисти за създаването на медицински изделия. Зъботехническите изделия са предназачени за устната кухина на пациентите. Зъботехниката изисква от избралите я много, но носи удоволетворение поради ествеството ѝ на работа с пациенти, и предлага възможност за кариерна реализация и израстване. Обучението в България е възможно да бъде осъществено в три медицински колежа- във Варна, в Пловдив и София. Вратите за чужбина са остават отворени. Недостигът на млади кадри поради различни причини е налице, но правилната съвместна работа между университетите, самите студенти и работодателите поне в България може да подобри тези тенденции. Заведенията, предлагащи обучение по зъботехника у нас, са поели по правилен път. С модернизирането на обучението и физическите помещения обучението се подобрява. Остава още работа обаче в тази насока- за достигането на максимални резултати и подготвянето на младите за истинските условия на работа след това.
Източници:
- Hartmut Vach. (14.06.2023). Vom Finden und Binden geeigneter Fachkräfte. Zahntechnik Magazin; https://rb.gy/p7cbc
- Amosys.eu (29.09.2022). Специалност Зъботехник; https://amosys.eu/blog/2022/09/29/specialty-dental-technician/
- Amosys.eu.(16.02.2022).До колко добре се подготвят бъдещите ни специлисти? Какво споделят студентите за тяхното обучение по стоматология и зъботехника?; https://rb.gy/fw1eg
- Amosys.eu.(19.10.2021).„Мъчението създава качеството“- мотото на един професор или през какво преминава един студент по дентална медицина в Германия“.; https://amosys.eu/blog/2021/10/19/interview-student-germaniq/
- Александра Димова.(27.03.2019). Прогнозата на зъботехниците: „До 15 години професията ни ще изчезне“; https://www.dnesbg.com/zdrave/prognozata-na-zabotehnitsite-vdo-15-godini-profesiyata-ni-shte-iztcheznev.htmlНенко Mаринов Цветков. (2017). Автореферат. Актуални изисквания към професионализацията на зъботехника като отговор на очакванията на работодателя; https://www.mu-varna.bg/bg/research/documents/nenko_cvetkov/avtoreferat%20n%20cvetkov.pdf
- Европейска комисия. Последици от демографските промени в Европа; https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/new-push-european-democracy/impact-demographic-change-europe_bg
- Телевизия MU-Vi TV; mu-vi.tv/Pages/HomePage.aspx