- Здравей, Таня! До колкото сме запознати, ти си студент по дентална медицина в Германия, но си родом от България. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за твоето следване: университет, курс, специализация? Колко време още ти остава от следването?
– Здравейте. Казвам се Таня Кузмова и следвам стоматология във факултета „Шаритѐ“ в Берлин. Остава ми още една година от следването, в която са включени и държавните изпити. Имаме 16 изпита, част от които са практически. Останалите са теория. Една от причините да избера университет в Берлин, беше участието ми по обмен в приемно семейство в Берлин по време на следването ми в гимназията.
2. Какво всъщност те накара и мотивира да учиш в Германия? Притесняваха ли те първоначалните трудности – езиковата бариера, новата среда, натовареността на един студент по дентална медицина? Как се справи с всичко това?
-Преди години исках да следвам медицина, но реших, че може би по-удачно ще бъде да избера стоматология от страна на бъдещо развитие и необходимо време за това. Следването, което избрах, е мотивирано от това, че искам да помагам на хората и че съм сръчна – умение, необходимо за денталната медицина. Езиковата бариера не беше толкова голям проблем. Сложното е, че трява да се напаснеш, да свикнеш с нов тип култура. Особено трудно беше по време на 1-вия семестър. Дори се включих в статия във вестника с това, че студентите са прекалено натоварени психически – още в първи семестър ни хвърлиха в дълбокото, а професорът ми беше на мнение, че качеството идва от мъката и труда. Трудността се състои в това, че ти показват веднъж и после сам трябва да стигнеш до крайния продукт. В първи курс започнаха 60 студента, но още същата година се отказаха 30. Тези, които са останали до края и са в редовната форма на обучение, без паузи в следването, са трима. Аз имах половин година пауза, защото исках университетът отново да започне да ми доставя удоволствие.
3. Смяташ ли, че университетската база в Германия е модернизирана? Ти самата имаш ли достъп до най-новите технологии? Мислиш ли, че обучението е достатъчно практически насочено? Чувстваш ли се уверена в практиката?
– Модернизирано и практически насочено е, да. Имаме много възможности, особено в клиничния семестър. Имаме възможност да прилагаме CAD/CAM технолигия – сканираме зъба, коронката се прави дигитално, след което се отпечатва. Имаме обучения. До третата година предимно се занимаваме със зъботехника – правим сами изделията, имаме фантом-пациенти (тренировъчни глави за обучение), на които провеждаме различни лечения. Сега сме в клиниката, където имаме 4 пъти в седмицата пациенти, за които се грижим. Относно увереността – човек става по-добър с всеки ден. Научих се на на издържливост, на упоритост. Да не се отказвам, да опитвам пак. Но не бих искала да го преживея отначало. 🙂
4. Какъв софтуер/ какви технологии използвате по време на обучението си?
– Използваме CAD/CAM, а за обмен на информация със зъболекарите комуникацията все още протича по телефон и с бележки. Често трябва да се обаждам да проверявам дали всичко е готово, а понякога информацията се губи. Имаше един случай, когато бяха забравили да ми изпратят отпечатъците от зъба. Смятам, че би било удачно да използваме някакъв вид софтуер, за да бъде информацията на едно място и да можем по-добре да комуникираме помежду си, да проследяваме изделието.
5. Ако имаше възможност, какво би подобрила за да се чувства един студент по- добре, по- уверено?
-Не знам дали е на пракитика приложимо, но най- напред това да няма толкова стрес. Винаги сме били пускани рязко в дълбокото. Би било хубаво да има повече подкрепа от асистентите и да има кой да ти подаде ръка. Въпреки че и методът с „веднага в дълбокото“ работи. Бих си пожелала също да може да гледат на нас като на равноправни. Студентите често сме пренебрегнати. Пожелавам си да има уважение от страна на асистентите към нас. Също така би било хубаво, ако започнем от първи семестър да се срещаме с пациенти, да наблюдаваме и асистираме от по- рано, за да можем да се сблъскваме със ситуацията, защото при първия пациент стресът е голям и не можеш да дадеш най-доброто от себе си.
6. Представяла ли си си какво би било да си студент в България или в друга държава? Мислила ли си да участваш в програма за обмен на студенти или в стажантска програма извън Германия?
– Да, мислих си за програмата „Еразъм“, но имаше единствено вариант с удължаване на обучението с един или два семестъра, което ме спря. Но имам състудентки, които ще се включат към програма „Еразъм“ в чужбина този семестър. В началото се замислях да се върна в България, но в Берлин виждам възмножност да се сбъскам с по- нов начин на работа и мисля, че това ще ми е от полза в бъдеще. Имам няколко познати, завършили в България, с които сме сравнявали начина на обучение. В България минусът е чисто икономически, но обучението също така е на ниво като в Германия.
7. Какъв е пътят за професионална реализация, по който поемат лекарите по дентална медицина в Германия? С какви предизвикателства се срещат?
– След следването мога да започна веднага работа, в клиниката, в която съм стажант. Стартовата заплата е добра и се увеличава с течение на времето. Ако искам да отворя собствен кабинет и да мога да работя по здравна каса, първо трябва да работя две години в друг кабинет, за да имам това право. В Берлин има изключително много зъболекарски кабинети.
8. Чувстваш ли се удоволестворена от избора ти за момента? Как виждаш своята професионална реализация в дългосрочен план?
-Моите родители, приятели и цялото ми семейство са в България. България е моята родина. Бих искала да се върна и да се пробвам там, въпреки че в Германия имам по-добри шансове. Стартовата заплата в моята клиника в Германия е 4000 евро и всяка година се увеличава с 500 евро, докато в България най-вероятно стартовата ще ми бъде между 500 – 700 евро. Въпросът е какво искам да избера- семейството, приятелите и родната страна, или професионалния аспект. Все още не съм решила кое ми е по- важно.
9. Много ти благодарим за отговорите! Последен въпрос: Какво би посъветвала бъдещи студенти по дентална медицина? Какво е твоето послание?
– Моето послание е да не се отказват когато стане трудно и да не ги е страх от пациентите. Да вярват в себе си и да бъдат уверени, защото така и пациентът ще бъде по-спокоен!